За Евровизия 2007

С изключително удоволствие гледах снощи финалите на Евровизия.
Ще кажете "Какво толкова".
Ами никак не е малко.

За първи път от много години виждам как ние, българите сме направили (хайде да кажем в кулутрен план да не става прекалено песимистично) международна изява, която мога да гледам без да се срамувам и нервно да сменям каналите, защото ми е неудобно какво (пак) ще си помислят за нас.
Песента ни беше хубава, и аз, човекът който за нищо на света не би пратил SMS за каквото и да е гласуване направих изключение за нея по време на конкурса в БНТ.
Представихме се много добре и хората го оцениха.
Участниците ни нямаха вид на взели си отпуск служители от публичен дом, нито приличаха на тъмни балкански субекти (от тия дето гастролират из европейските столици и кротко бъркат по джобовете на хората).
На фона на други стотина повече или по-малко грозни прояви направихме една добра в очите на стопаните на Европа, в чиито заден двор сме пуснати да пасем по неясни за мен причини.

С удоволствие наблюдавах и друг феномен.
По време на гласуването човек, макар и отчасти запознат с историята на междудържавните отношения в Евроа можеше много ясно да отличи:
- в кои държави има голяма общност от друга европейска държава (като турците в Германия)
- кои държави са бивши парчета от едно цяло (бивишите съветски и югославски републики)
- кои съседи са в добри отношения (примерно финските народи и както се оказа - ние с гърците)

С огромен интерес наблюдавах взаимодйствието между нациите в региона и си дадох сметка за доста неща. Едно от тях е, че шанса на държава, като България да спечели Евровизия е минимален, но съществува. Просто трябва да създадем (и изберем) наистина изключтелна песен.
Дано сме достатъчно разумни да не допускаме разни каффета да ни мътят водата в идните години.