Сериозно сме се захванали да унищожим черноморието си.
Гледах преди година-две на брега в Испания, на остров Майорка един запустял хотел и цъках. Гледаш го - хотел, като хотел - а то взел, че фалирал. На последък си представям "прочутия" Слънчев бряг, като един огромен запустял и фалирал курорт. Как е възможно да се съберат 300 000 "почиващи" в едно градче и да почиват наистина!? Явно трябва да се случи нещо такова за да дойде на печалбароинвеститорите акъла в главата. Сигурен съм, че ще дойде момент на отрезвяване. Дано не е прекалено късно и не сме си бетонирали цялото крайбрежие от Камен бряг до Резово.
По традиция група приятели ходим да посрещнем джулае морнинг. Не е толкова от умиление към хипарските времена, колкото да се разходим с повод до морето и да се топнем в обикновено горещите дни по това време на годината.
Пътят беше сравнително приятен ако прибавим и факта, че не бях спал предишната вечер и го проспах почти целия. Като наближихме Бургас се ококорих и зазяпах пейзажа да видя има ли нещо различно от септември миналата година. До Созопол освен това, че пътя е почти без дупки нищо не ме впечатли особено. Като наближихме Созопол обаче от далеч се хванах за сърцето. Обхванати от всички бесове инвеститори, мутри, чужденци и не знам какви още безумци за се заели да бетонират участъка от Черноморец до самия вход на Созопол. Опасявам се най-много че това е само началото.
Вече изпълнени с лоши предчуствия (и носталгични чувства) влязохме в Созопол, въпреки че единодушно бяхме решили, че последното ни отсядане там беше през миналата (2006) година. Градът не спира тенденцията да пука по шевовете и градската управа заедно с всички "инвеститори" денонощно се трудят да заличат и последната следа от чаровното рибарско градче, което помня от детството си. След като почти винаги до сега съм почивал там много е тежко да се загубиш (липсват цели триетажни къщи, заменени от пететажни хотели) на място, което си мислиш, че познаваш от години. Още по-страшно стана, когато тръгнахме да излизаме от града по "панорамния" път. Грозотията рязко се сгъстява от средата на Харманите. Видяхме надвисналия над бившия приказен Райски залив грозни постройки, безброй завършени на "щпакловка и замазка" поразително еднакви от грозни по-грозни "ваканционнни къщи", безброй купчини строителни отпадъци, безобразни дупки по пътя и .. строители, строители, строители. Имаше и безброй табели "продава се", "дава се под наем" и пр. и нито един безумец - почиващ. Усещането е все едно се разхождаш из новозавладените терени на квартал Лозенец. За нищо на света не бих пропътувал 500км за да се озова пак в а-ла София обстановка.
Сбогом Созопол, лека ти пръст (лек ти бетон).
Нататък пътя не предложи особени изненади и се забихме в Китен - дестинацията за това пътуване.
О, чудо! Китен все още се държи. Появили са се няколко лъскави хотела, които стоят като на свинче- звънче, но автентичната обстановка все още се държи. Тълпите български тарикати, масите с лъскави боклуци по стъргалото и като цяло атмосферата са си същите, които помня.
В името на груповата икономия се настанихме в станцията на БНТ, където носталгията струи от всякъде. По груба преценка последния ремонт датираше около 85та година и от всякъде надничаха соц духове. Ако не се броят комарите, които не знам защо не помня от друга година мога да определя обстановката в Китен, като приятна. Следват дни в едно кафене на плажа с карти в едната ръка и бира в другата ..
А, щях да забравя - посрещнахме изгрева на 1ви юли. За малко не умряхме от студ. За разлика от миналата '06, когато преживях най-топлата нощ на плажа, която някога съм изкарвал сега траках със зъби въпреки якето, което предвидливо облякох. Топло стана чак към 7.
Ако я изровя ще закача и снимката с изгрева.
Ето я:
