Само припомням този невероятен материал

Един превод на жена ми.
Смятам, че това трябва да се учи в училище.

За пиратството - една моя статия от миналата година

Електронното пиратство на материали с неуредени авторски права в България

Как се става пират и ще открием ли топлата вода.

Медийното отразяване на тазгодишните мерки за борба с нарушаването на интелектуалната собственост в България беше особено старателно. Добре е, че се борим да бъдем законова държава. Нека обаче проследим какво точно се случва и как любимия на всички Интернет, съвсем невинен, е на път да стане нарицателно за пиратство.

Кой е виновен?

Преди да разледам какво точно се случва ще назова виновника за всичко. Това са съвременните технологии. Не вярвам, че ще ги спрем или отменим употребата им за да решим въпроса с авторските права, но нека първо разберем две понятия от новините - що е то квартален лан и

Как става чудото – обикновен български тийнейджър се превръща в престъпник, нарушаващ авторските права?

Взимаме за пример двама измислени съседи от български жилищен комплекс - осмокласниците Иван и Гошо. Загрижените за бъдещето на децата си родители са купили и на двамата по един персонален компютър. Те дори са платили по двеста лева допълнително за да бъдат тези компютри с лицензиран софтуер за да са изрядни пред законите.

В компютрите на Иван и Гошо има и мрежови карти за по пет лева всяка, защото продавачите горещо са ги посъветвали да си вземат мрежови карти за да могат компютрите им да се свързват в мрежа.

Иван и Гошо веднага решават, че би било прекрасно да свържат своите компютри един с друг за да могат да си обменят файлове. Събират по 10лв, купуват мрежов кабел, прокарват го между апартаментите и свързват компютрите си. Със съвременните компютри и операционни системи всичко става буквално за секунди. И двамата са много доволни защото вече могат да си обменят данни (примерно снимките с цифров апарат от ваканцията) с огромна скорост.

Семейството на Иван има семейна фонотека - CDта с лицензни копия на албуми. Понеже има нов mp3 плейър в семейната кола, бащата помолва компютърно грамотния си син да му прекодира музиката от CD колекцията в mp3 формат за да не вози десетки CD-та в колата си. Естествено Иван с гордост изпълнява задачата – намира подходящ софтуер и в резултат на компютъра му се появява копие на фонотеката в mp3 формат.

До тук схема всичко е напълно законно – потребителят закупил законно материали с авторски права има право да прави копия за лична употреба. Ако не беше така никой не би се обзавел с продаваните навсякъде mp3 плейъри, за които просто не би могъл да намери съответно кодирана музика.

Гошо, който има достъп до компютъра на съседа си Иван решава да „дръпне“ една песен, защото иска да я чуе през колонките на компютъра си. След едно щракване на мишката няколко секунди по късно той я има на своя компютър.

И така – вече станахме свидетели на престъпление и имаме престъпник!

Гошо трябва да се ослуша, защото има вероятност входната врата да изхвърчи с пантите и да нахлуе НСБОП. Той току-що е извършил престъпление – качил е на компютъра си материал без да заплатил на притежателите на авторските права – компанията издател на CD-то от което е направено копието. Оказва се, че киберпрестъпник се става лесно и за броени секунди без да е необходимо филмовото часове на ред чаткане по клавиатурата с ясното съзнание, че влизате в главния компютър на Пентагона.

За щастие главният прокурор ни успокои, че за сега крайни потребители няма да бъдат преследвани. Да продължим тогава и да видим

Как се става разпространител на материали без платени авторски права.

Иван вече е в девети клас и е спечелил уважението на съучениците си, като „разбирач на компютрите“. И други техни съседи са купили на децата си компютри а Иван е свързал и тях в мрежата на блока. Всеки иска да качи нещо интересно на компютъра си – нова игра, нов филм или музика. Благодарение на висящите пред фасадата на блока кабели децата си разменят игри и филми със същия ентусиазъм, с който предшествениците им са си разменяли картинки от дъвки. Основен източник на „материалите с неуредени авторски права“ е Иван. Той е наел DSL линия и благодарение на нарастналите си познания е пуснал истинска интернет свързаност на компютрите в блока. Понеже родителите му не могат да си позволят да плащат месечната такса за тази свързаност всички участници в мрежата, която междувременно е прехвърлила кабел и до съседния блок плащат по 10лв месечно на Иван. Така хем се покрива разхода за връзката към интернет, хем остава и някой лев за деветокласника за да може да събере пари за втори харддиск в компютъра си. Има само един проблем. Връзката между компютрите в блока е десетки или стотици пъти по-бърза от връзката с българското и международното интернет пространство. За да преодолее този проблем Иван всяка нощ тегли от стотиците хиляди споделени (без заплатени авторски права) в световния интернет филми, музика и игри и ги трупа на своя компютър за да могат съседите му след това да ги изтеглят от него за броени минути. В последствие със събраните допълнително пари Иван купува отделен компютър, само за складиране на такива файлове и в 10ти клас броят на клиентите му заедно с тези от околните блокове вече е 50тина души.

Така се ражда един съвременен технологичен феномен, споменаван често напоследък от медиите, т.нар. квартален лан. Иван може и да не е ученик а безработен компютърен ентусиаст или запълващ свободното си време, недоволен от заплатата си служител. Това не променя същността на съвременния модел за достъп до интернет в България.

По неофициални данни над 50% от домашните интернет потребители в България са потребители именно на такива квартални ланове.

Какъв е ефекта от кварталните ланове?

От една страна за символична цена всички получават достъп до необятната енциклопедия, наречена Интернет, както и (съвсем незаконно в повечето случаи) до най-новите програми, игри, филми, музика. В България в 21ви век няма по-евтин и достъпен начин да превърнете домашен компютър, купен за 100лв на старо в източник до информация за всичко, за което бихте пожелали да се образовате или просто да за повишите общата си култура.

От друга страна Иван неволно не се е превърнал в злостен нарушител на Закона за авторското право, защото вече не е прост потребител а е станал разпространител на незаконно съдържание. Става дума за същото това съдържание, за което правоносителите справедливо очакват възвръщаемост на разходите по създаването му.

Печели ли Иван от незаконното съдържание? Формално да. Реално – само джобни пари. Продава ли го? Не. Той продава достъп до интернет на своите съседи. В такъв случай даже и за нарушител като него не пасва „продавач на незаконно съдържание“, което е на път да стане дефиниция за обекта на репресивните мерки.

Какво може да се направи?

Няколкостотин ивановци могат да бъде арестувани и съдени за действията си. Съдебната ни система е бавна и няма почти никакъв опит в доказване на такъв род престъпления. В резултат най-вероятно част от ивановците ще получат условните си присъди а съседите ще загубят евтиния си достъп до интернет. Ще ограничи ли такава акция незаконното съдържание в българското интернет пространство? Може би. Ще реши ли проблема? Категорично не.

Но да оставим примера с кварталния лан и да разберем как в същност стигат потребителите до златната ябълка?

В момента начините за достигане до материали с неуредени авторски права през интернет са три:

• „депа“ за такова съдържание, като разгледаното в горния пример. При тях създателите им целенасочено „зареждат“ с най-търсените заглавия компютърни конфигурации а потребителите могат само да изтеглят от тях каквото пожелаят.

• хостинг сървъри – това е законно съществуваща по цял свят услуга, при която клиента получава безплатно или срещу заплащане определено пространство, където може да разполага свои материали (файлове), уеб сайтове и пр.

• peer-to-peer системи (между които е често цитирания на последък Торент). При тях всеки потребител може да споделя избрана от него част от съдържанието на своя компютър на практика с целия свят.

„Депата“ са безспорно незаконни и подлежат на санкции от компетентните власти.

Хостинг сървърите обикновено съдържат огромното количество динамично променяща се информация. Контролът върху съдържанието е проблематичен и предполага достатъчно ниво на съзнателност на потребителите, които качват информацията. В българските условия с известни успехи работи взаимодействие между собствениците на хостинг сървъри и правоносителите, които периодично изискват заличаване на информация с неуредени авторски права.

Peer-to-peer системите са кошмарът на правоносителите по цял свят. Контролът е изключително труден и именно те са тези, чието побеждаване не се вижда на хоризонта. В момента, в който се постигне известен контрол над някоя от тях се появява нова, която е имунизирана към всякакъв контрол, дори само на трафика, който заплашва да задръсти интернет комуникациите.

Да се върнем към виновника.

Преди години много от нас копираха любимата си музика от плоча или магнитна лента. Процесът беше бавен и се губеше част от качеството, но поне никой не повдигаше въпроса за това, че в такъв момент правоносителя остава излъган и не получава полагащата му се печалба, което и тогава беше факт. В края на 20ти век обаче технологиите с една ръка дадоха криле на творците а с другата отнеха част от печалбите им.

В наши дни за броени секунди могат да бъдат изкопирани цели дискографии без да се изгуби нито един тон от звученето им. Същите технологии, които позволиха един албум да бъде записан и обработен за 10 пъти по-малко време позволиха на потребителите да го размножат в милион екземпляра за броени дни.

Никой обаче не призовава да забраним цифорвия запис докато се чуват гласове едва ли не за разправа с достъпа до интернет или поне със злодеите - квартални ланове в частност.

Т.нар. „ланове“ и въобще достъпът до интернет не са нищо повече от средство до достигане до информация. Казват, че информацията е една от най-голямата ценности в съвременното общество. Начинът по който този достъп ще бъде използван е оставен в ръцете на милоните му ползватели. Оказа се, че достъпът до интернет води до неподозирани отговорности, не по-малки от управлението на автомобил или боравенето с оръжие. Неправилната употреба на интернет може да бъде не по-малко опасна както за разпространителите, така и за потребителите на информацията в него. Не напразно се изписа много за детска порнография, терористични материали, пропаганда на секти и др. Въпреки всичко, колкото е невероятно да забраним автомобилите, защото могат да превозват бомби, да ги управляват престъпници или да бъдат прегазени хора с тях толкова е невероятно да асоциираме интернет с пиратското съдържание, което може да се обменя, чрез него.

В този контекст, ако изключим „депата“ е напълно неадекватно и да се асоциира наличието на peer-to-peer или хостинг услуги с използването им за трансфер на материали с неуредени авторските права. Потребителите са тези, които решават какво да обменят между себе си или да качват на хостинг сайтовете.

Не можем да се надяваме, че по в следствие на репресивни мерки българските потребители на интернет ще започнат да спазват Закона за авторските права. То е все едно да се надяваме, че след поредната акция на КАТ всички български шофьори внезапно ще започнат стриктно да спазват правилата за движение. Нужна е промяна в мисленето и манталитета, която е възможна, но не настъпва изведнъж. Ако мерките срещу незаконното съдържание (както и за реда по пътищата) престанат да бъдат кампанийни вероятността да получим трайни резултати в обозримо бъдеще ще нарастне значително.

Как да контролираме съдържанието?

Съществува такъв начин. Естествено не може да става дума за пълен контрол. Необходимо е специалисти на щат в компетентен държавен орган или, както се случва в момента - наети от правоносителите да бъдат натоварени със следене на основните български peer-to-peer тракери и хостинг сайтове. При установяване наличие на материали с неуредени авторски права притежателите на адресното пространство, в което с намират тези материали трябва да бъдат официално уведомявани. Те от своя страна трябва да уведомяват притежателите на съответните материали и да ги задължават да ги премахват.

Репресивни мерки са допустими само в особено тежки случаи на регистрирана директна продажба на пиратски материали, при наличие на особено голямо количество пиратски материали и когато собствениците на адресното пространство или лицата предоставили за публичен достъп материалите отказват да съдействат на оторизираните органи.

Какво да правят ощетените?

Освен да твърдят, че положението е безнадеждно и да сезират всички възможни инстанции могат да направят нещо много логично – да създадат интернет сайтове, от които да може да се изтегли съвсем законно, срещу минимално заплащане съответната продукция. От досегашните срещи между правоносители , доставчици на интернет и държавни органи пролича, че българските правоносители освен репресивни мерки очакват някой друг да направи такава услуга, след което те на готово да започнат да получават основната част от евентуалните приходи. Тази позиция е много погрешна и няма да доведе до придвижване на това решение в близко време. Със сигурност това е много по-времеемко и неблагодарно мероприятие от организирането на няколко пресконференции годишно, но само така пътят може да бъде очертан. Неудържимо отминава времето, когато желаещия да слуша най-новата музика или да гледа любимите си филми ще може да отдели време да отиде до най-близкия музикален магазин или видеотека вместо застанал по пантофи пред домашния си компютър да изтегли от интернет всичко необходимо за броени минути. Ако при тази тенденция на среща на желаещите не застанат подготвени от правоносителите сайтове със законно съдържание потребителите се оказват подтикнати да търсят незаконно такова. Системна работа, водеща до постепенно намаляване количеството на незаконните материали в българското интернет пространство, съчетана с наличието на алтернативни сайтове със законно съдържание е единствената реална алтернатива за българския интернет потребител.

В заключение.

Битката с нелегалното съдържание е много трудна и до сега в световен мащаб няма окончателна победа. Такава няма и да има. Наивни са тези, които мислят, че е възможен пълен контрол на милиардите единици информация, обменящи се ежесекундно в световен мащаб, особено при буквално ежечасно нарастващите скорости и брой потребители. При разумно и систематично водена кампания обаче, включваща разяснения кое е законно и кое - не, компетентен контрол на съдържанието, предлагане на алтернативни законни източници на съдържание и повишаваща се платежоспособност на населението (на което всички толкова много се надяваме) има много добри изгледи за постепенно ограничаване на нелегалното съдържание в българското интернет пространство.

Боян Икономов

София, май 2006г.

Старт

Поемам риска това да остане пръв и последен постинг.
Изкусително е много хора да четат съжденията ти.
Обаче е опасно.
Ще поживеем ще видим дали щего бъде моят блог.