"Патрулите" на Лукяненко

Преди доста години попаднах на един прекрасен руски сайт с художествени текстове - lib.ru.
На първо място по популярност гордо се мъдреше книгата "Лабиринт отражений" на Сергей Лукяненко.
Удоволствието, което ми достави тази книга беше наистина уникално.
Толкова ми хареса, че прекарах няколко месеца в терзания да я преведа и да я пусна в българското интернет пространство, едновременно нарушавайки авторските права на Серьожа-та и прецаквайки бъдещия български издател. На края за щастие на автора и на българския издател мързелът надделя.

В момента дочитам поредицата, започваща с "Ночной дозор" и отново съм във възторг. Определено смятам, че Лукяненко е явление в съвременната фентъзи литература. Горещо препоръчвам на всички незапознати да прочетат поне "лабиринта" и "патрулите". Другият ефект от четенето на "Патрулите" е, че въпреки прекрасното последно посещение в Русия през 2005-та, ужасно ми се доходи пак.

А може би съм просто непоправим русофил.

Македония

Във връзка с първото ми посещение в тази страна пиша няколко телеграфни впечатления.
Като цяло усещането ми беше, че съм в дълбоката българска провинция 10-тина години назад във времето.
Същевременно изпитах болезнено усещане за нещо едновременно много близко и почти безвъзвратно загубено.
Не мога да не цитирам непреднамерно и много искрено (убеден съм и в 2те) изказване на нашия прекрасен домакин:
"Прилеп е много чис' град. Нема цигани, нема албанци, нема бугари .."

Колкото и тъжно да ми стана, това според мен обяснява много неща.

Все пак имам усещане, че един прекрасен ден, след 10-20 години ще станем отново една държава.

За закона "Ванко 1" - едно закъсняло мнение

Още съм бесен на тази тема.
Едно най-сърдечно пожелание към политиците, които внесоха, гласуваха и/или проспаха въпросният закон:

Пожелавам ви най-искрено, нека вашите деца, внуци и правнуци да проституират за Ванко 1!


И още нещо. Ще перефразирам една крилата фраза:
Само тая гнус да беше направил сегашният парламент - само тя стига.
Поне на мен.