"Вие сте избрани между 100 000 и печелите .."

Отдавна се каня да опиша една проложена върху мен маркетингова хватка, която запомних като маркетингов еквивалент на хвръляне през рамо в борбата, която преживях миналата година.

Започна се с получаване по пощата на честитка от горния вид (вж. заглавието бел.ред.). Вътре беше учтиво пояснено, че приносителят на това писмо печели прекрасна награда (май се споменаваше екскурзия) и за подробности трябва да се обади на някакъв телефон. Следвайки вродената си скептичност към случайно (и нетърсено) печелене на награди веднага се приготвих да изхвърля картончето, но внезапно на страната на фирмата изпращач (CMC или нещо от сорта) започна да играе майка ми. Нейното усещане, за разлика от моето беше, че проигравам шанса на живота си. Може би в следствие на характерната за зодоията и (овен) упоритост и след няколкоседмично дуднене бях надвит. Оказа се, че задължително със своя партньор (жена ми) трябва да отидем на промоционално презентация на нещо си, присъствието на което било единствената цена да получим наградата си.

Насрочената среща беше зимна вечер от 19ч. Качихме се в офиса на въпросната фирма, намиращ се в чисто нова сграда. Задължителното проучване в интернет единствено ми показа, че фирмата е със седалище в Сърбия и май се занимава с туризъм, нищо повече. Посрещнаха ни младежи и девойки, които ни настаниха в нещо като голям хол, обзаведен с 5-6 масички, като за кафене. Всяка двойка беше настанена на отделна маса и към нея беше прикрепен служител на фирмата. На нас се падна симпатично момче на около 20г, което основно разказваше за впечатленията си от студентски бригади в чужбина. Основната цел, според мен, на тези младежи беше да ни е неудобно пред тях да си разясняваме един на друг с жена ми психолочическите номера, които ще ни приложат.
В един момент тържествено се появи главното действащо лице - облечен в костюм, сравнително представителен сърбин, говорещ много добър български. През един видео проектор на стената се завъртяха златни плажове, лукозни хотели пр. хубавини, като междувременно имаше "забавни" въпроси от рода "колко си мислите, че струва това", "познайте какъв процент от вас ще си купят такава почивка?" и пр. Разбра се, че това дето ще ни продават е "2 седмици в годината право за ползване на супер луксозен апартамент с кухня" и се намира в ... Доминиканската република. Голямата далавера била в това, че срещу скромно заплащане може да пратиш там някой друг пък ти да ходиш на почивка, ползвайки откупеното от негово право в друг такъв апартамент, примерно на Хаваите.
На мен 100км от София ми се виждат далече за вила а тия образи ми предлагат нещо на 5 000 .. След края на презентацията трябваше да обсъдим златните плажове с нашия компаньон и да пишем на едни листа впечатления и въпроси. Тъй като от началото на мероприятатието вече бяха минали повече от два часа с жена ми започнахме да проявяваме признаци на отегчение.
След "обсъждането" на красотите имаше разглеждане каталози на RCI (да, в крайна сметка за препродаване услугите на тази организация става дума). Времето премина основно в разкази на домакина ни на тема "що е то да си студент на бригада в Щатите".

Последва лирично отклонение - на тема "издържахте до тук - да ви дадем печалбите". Печалбата била едноседмично настаняване, само спане, без нищо друго, в луксозна база на RCI. Конкретно нашата награда (само за нашата група била), много хитро, се оказа .. на о-в Тенерифе, Канарски острови, Испания. Трябваше да има бурни аплодисменти, но такива не последваха. Връчиха ни по едно картонче, удостоверяващо печалбата, която можем да заявим и ползваме в едногодишен срок.
Защо е хитро ли? Защото ако извадиш пари да се добереш до там и да си плащаш храната сигурно ще си подходящ за дооблъчване на място. За дооблъчването на място никой не спомена нито дума, но ще стане дума по-долу.
След още половин час дойде сюблимният момент да ни известят колко струва това удоволствие (вече се молех на всички светии най-после да ни пуснат да си ходим по живо по здраво). След още 10 мин разтакаване с "познайте, ама не, наистина познайте колко струва" имаше и (нааай после) оферта - 5 000 евро. Последваха разяснения в смисъл "това е еднократна оферта, това струва мнооого повече в същност, ама щото сте ни мнооого симпатични" и пр., което на фона на високата степен на отегчение не ме развълнува никак. Следващият ход беше не по-малко елементарен - "имате ли толкова пари? ако не - махайте се тогава от тука бедняци с бедняци".
Е - махнахме се с въздишка на облекчение - часът беше минал 23.

Историята обче има продължение.
Така се случи, че станахме кумове на наши приятели и те избраха Канарите за медения си месец (10тина дни) и ни поканиха с тях в ... база на RCI на о-в Тенерифе. Веднага ми прищрака, че това съм го чувал някъде, в една тричасова маркетингова атака. Обадих се и потвърдих присъствие в спечеления хотел за да видя какво за какво точно изтърпях целия зор.
Стана така, че от почивката ни на Тенерифе бяха останали 3 дни, когато дойде датата, за която бяха запазили апартамент. Имаше контролни обаждания наистина ли ще дойдем и пр., които в деня, в който трябваше да се настаним зачестиха. По телефона ме известиха, че в наша чест има приготвена сангрия (разхладителна напитка с вино и плодове), чакали ни с нетърпение и .. за духов оркестър не казаха.
Eто - с жена ми паркираме пред добре изглеждащ курортен комплекс с голям басейн и бар в средата, в южната част на острова. Посрещна ни тъмнокоса красавица (българка), която на бързо ми обясни, че от предстоящите седем дни трябва да отделим един за ... облъчване (ПАК презентации). След изключителния жест от тяхна страна с това безплатно настаняване това било най-малкото, което можем да направим за тях. Тричасовия гърч в София явно беше забравен. Освен че цените на всичко в тази част на острова бяха драстично по-високи реших, че да изгубим още един цял ден и то на място, където сме отишли да почиваме е прекалено. За това поставих въпроса ако остаенем само 3 дни, които ни остават до полета обратно, ще можем ли да си спестим това мероприятие. Девойката притеснена отиде "да пита шефа" и се върна с очаквания отговор "не може", след което отидохме на плаж и си тръгнахме за нашия хотел.

Така приключи историята с "голямата печалба"

Моите изводи от историята са следните:
Директния маркетинг е добър, но за българи май не работи по същия начин.
Лоша идея е да оставиш в ръцете на "благодетели", за които не знаеш какво ще искат в замяне на благодеянията си.

Надявам се тази история да помогне на следващи "печеливши". Аз поне много търсех подобна публикация, докато се мъчех да разбера за какво става дума.

Нещо като пътепис за нещастното българско черноморие 30 юни - 04 юли '07

Мъчно ми е.
Сериозно сме се захванали да унищожим черноморието си.
Гледах преди година-две на брега в Испания, на остров Майорка един запустял хотел и цъках. Гледаш го - хотел, като хотел - а то взел, че фалирал. На последък си представям "прочутия" Слънчев бряг, като един огромен запустял и фалирал курорт. Как е възможно да се съберат 300 000 "почиващи" в едно градче и да почиват наистина!? Явно трябва да се случи нещо такова за да дойде на печалбароинвеститорите акъла в главата. Сигурен съм, че ще дойде момент на отрезвяване. Дано не е прекалено късно и не сме си бетонирали цялото крайбрежие от Камен бряг до Резово.

По традиция група приятели ходим да посрещнем джулае морнинг. Не е толкова от умиление към хипарските времена, колкото да се разходим с повод до морето и да се топнем в обикновено горещите дни по това време на годината.
Пътят беше сравнително приятен ако прибавим и факта, че не бях спал предишната вечер и го проспах почти целия. Като наближихме Бургас се ококорих и зазяпах пейзажа да видя има ли нещо различно от септември миналата година. До Созопол освен това, че пътя е почти без дупки нищо не ме впечатли особено. Като наближихме Созопол обаче от далеч се хванах за сърцето. Обхванати от всички бесове инвеститори, мутри, чужденци и не знам какви още безумци за се заели да бетонират участъка от Черноморец до самия вход на Созопол. Опасявам се най-много че това е само началото.

Вече изпълнени с лоши предчуствия (и носталгични чувства) влязохме в Созопол, въпреки че единодушно бяхме решили, че последното ни отсядане там беше през миналата (2006) година. Градът не спира тенденцията да пука по шевовете и градската управа заедно с всички "инвеститори" денонощно се трудят да заличат и последната следа от чаровното рибарско градче, което помня от детството си. След като почти винаги до сега съм почивал там много е тежко да се загубиш (липсват цели триетажни къщи, заменени от пететажни хотели) на място, което си мислиш, че познаваш от години. Още по-страшно стана, когато тръгнахме да излизаме от града по "панорамния" път. Грозотията рязко се сгъстява от средата на Харманите. Видяхме надвисналия над бившия приказен Райски залив грозни постройки, безброй завършени на "щпакловка и замазка" поразително еднакви от грозни по-грозни "ваканционнни къщи", безброй купчини строителни отпадъци, безобразни дупки по пътя и .. строители, строители, строители. Имаше и безброй табели "продава се", "дава се под наем" и пр. и нито един безумец - почиващ. Усещането е все едно се разхождаш из новозавладените терени на квартал Лозенец. За нищо на света не бих пропътувал 500км за да се озова пак в а-ла София обстановка.
Сбогом Созопол, лека ти пръст (лек ти бетон).

Нататък пътя не предложи особени изненади и се забихме в Китен - дестинацията за това пътуване.
О, чудо! Китен все още се държи. Появили са се няколко лъскави хотела, които стоят като на свинче- звънче, но автентичната обстановка все още се държи. Тълпите български тарикати, масите с лъскави боклуци по стъргалото и като цяло атмосферата са си същите, които помня.
В името на груповата икономия се настанихме в станцията на БНТ, където носталгията струи от всякъде. По груба преценка последния ремонт датираше около 85та година и от всякъде надничаха соц духове. Ако не се броят комарите, които не знам защо не помня от друга година мога да определя обстановката в Китен, като приятна. Следват дни в едно кафене на плажа с карти в едната ръка и бира в другата ..

А, щях да забравя - посрещнахме изгрева на 1ви юли. За малко не умряхме от студ. За разлика от миналата '06, когато преживях най-топлата нощ на плажа, която някога съм изкарвал сега траках със зъби въпреки якето, което предвидливо облякох. Топло стана чак към 7.
Ако я изровя ще закача и снимката с изгрева.

Ето я:

Купих си колело

Логиката на възрастта ми казва, че е време да си купя или по-така кола или някой "харли лайк" мотор. Аз пък си купих .. колело.
Привдно няма логика. Имам си кола, карах около 3г мотори и сега си имам приятна за каране кола а да взема да си купя колело.

За мен обаче логиката е желязна. Мразя да карам кола в София. Простащината на пътя освен, че ме изнервя ме и натоварва. При положение, че в момента работя на около 3км от къщи предпочитам да идвам без кола - пътя е през тиха част на Младост 1. Така съвсем естествено се получи да си купя колело.

След като последното двуколесно возило, което съм карал беше средно мощен мотор (колкото жигула) усещането е странно, но в никакъв случай не неприятно. Освен всичко друго ми се струва (сигурно лъжливо), че е много, много по-безопасно. Все пак да не дърпам дявола за опашката. Ще поживеем - ще видим дали ходенето с колело на работа ще се превърне в традиция. За сега откривам, че съм избуил само една екстра - слушането на музика. Опитах, да слушам музика със слушалки и колите започнаха да изникват съвсем незабелязано.

А ето го и колелото. Не знам колко време ще е актуален линка.

За UniBG

Мярнах постинг в Деляновия блог та се подсетих..

Доста време мина откакто спрях да участвам в управлението на UniBG IRC мрежата и ми се струва, че вече мога достатъчно обективно да разказвам впечатления.

Наистина навлязох случайно в управлението на мрежата по "вина" на Делян, който ме кандардиса да пусна irc сървър в Техно-линк.
Повече от година след като пуснах irc.techno-link.com не се случи нищо интересно. По едно време се появи някакво лице с името Борис Павлов да настоява за нещо, не помня какво, и май това беше всичко свързано с управлението по това време.
Също по това време ми хрумна да организирам една среща на интернет администраторите, на която да се запознаем на живо, да пием кой каквото пие и пр, като идеята ми беше срещата да стане традиционна и да бъде всеки последен четвъртък (по-лесно се намират места в кръчмите) от месеца.
Организирах първата такава среща в една кръчма на Солни пазар, на която дойдоха Стефчо от Орбител, Ясен от Метро и да пукна ако помня дали кандардисах Делян и още кой дойде (поне 7-8 души се събрахме), но връзка с irc определено нямаше. В последствие се оказа, че нашего брата сисадминското войнство не го влече особено обществения живот и от тази поредица да имаше най-много още 1-2 срещи.

За сметка на това явно irc делата се оказаха много по-обединяващи масите, в следствие на което тези срещи се трансформираха в известните сред някои стари irc деятели всекичетвъртъчни "биринги" в бирария "Чудомир". Горе-долу тогава взе да става интересно, защото се беше пооформило новото irc мини общество с миниподаници и миниуправници (разбирай миниполитици). Аз поне го възприех така и се заинтригувах сериозно от експреимента.

Казвал съм го много пъти, но пак ще повторя - бълграската irc общност беше изключително интересен експериментален модел за правене на политика сред израстващото поколение българи. Ако някой някога се е опитвал да си обясни защо ние българите не успяваме да се организираме и да вършим нещо по достатъчно рационален начин нека просто влезе за няколко часа в UniBG и ще разбере много ясно защо е така.
Ако пък се зачуди защо политиците са толкова мразени и презряни едновременно, както и къде точно се разбиват добрите намерения нека получи за един месец власт в UniBG. За мен поне моделът работи безпогрешно точно и съм убеден, че на тази база може да бъде написан докторат по социология, базиран на съпоставянето на българското общество и представителната извадка от него, наречена UniBG.

Като получа по-голямо вдъхновение за писане ще понапиша още това-онова за онези 2-3 години, през които се оказах ненадейно в роля на irc "политик".

P.S.
Деляне, как успяваш да се мобилиризираш да пишеш толова много бе?

За Евровизия 2007

С изключително удоволствие гледах снощи финалите на Евровизия.
Ще кажете "Какво толкова".
Ами никак не е малко.

За първи път от много години виждам как ние, българите сме направили (хайде да кажем в кулутрен план да не става прекалено песимистично) международна изява, която мога да гледам без да се срамувам и нервно да сменям каналите, защото ми е неудобно какво (пак) ще си помислят за нас.
Песента ни беше хубава, и аз, човекът който за нищо на света не би пратил SMS за каквото и да е гласуване направих изключение за нея по време на конкурса в БНТ.
Представихме се много добре и хората го оцениха.
Участниците ни нямаха вид на взели си отпуск служители от публичен дом, нито приличаха на тъмни балкански субекти (от тия дето гастролират из европейските столици и кротко бъркат по джобовете на хората).
На фона на други стотина повече или по-малко грозни прояви направихме една добра в очите на стопаните на Европа, в чиито заден двор сме пуснати да пасем по неясни за мен причини.

С удоволствие наблюдавах и друг феномен.
По време на гласуването човек, макар и отчасти запознат с историята на междудържавните отношения в Евроа можеше много ясно да отличи:
- в кои държави има голяма общност от друга европейска държава (като турците в Германия)
- кои държави са бивши парчета от едно цяло (бивишите съветски и югославски републики)
- кои съседи са в добри отношения (примерно финските народи и както се оказа - ние с гърците)

С огромен интерес наблюдавах взаимодйствието между нациите в региона и си дадох сметка за доста неща. Едно от тях е, че шанса на държава, като България да спечели Евровизия е минимален, но съществува. Просто трябва да създадем (и изберем) наистина изключтелна песен.
Дано сме достатъчно разумни да не допускаме разни каффета да ни мътят водата в идните години.

"Патрулите" на Лукяненко

Преди доста години попаднах на един прекрасен руски сайт с художествени текстове - lib.ru.
На първо място по популярност гордо се мъдреше книгата "Лабиринт отражений" на Сергей Лукяненко.
Удоволствието, което ми достави тази книга беше наистина уникално.
Толкова ми хареса, че прекарах няколко месеца в терзания да я преведа и да я пусна в българското интернет пространство, едновременно нарушавайки авторските права на Серьожа-та и прецаквайки бъдещия български издател. На края за щастие на автора и на българския издател мързелът надделя.

В момента дочитам поредицата, започваща с "Ночной дозор" и отново съм във възторг. Определено смятам, че Лукяненко е явление в съвременната фентъзи литература. Горещо препоръчвам на всички незапознати да прочетат поне "лабиринта" и "патрулите". Другият ефект от четенето на "Патрулите" е, че въпреки прекрасното последно посещение в Русия през 2005-та, ужасно ми се доходи пак.

А може би съм просто непоправим русофил.

Македония

Във връзка с първото ми посещение в тази страна пиша няколко телеграфни впечатления.
Като цяло усещането ми беше, че съм в дълбоката българска провинция 10-тина години назад във времето.
Същевременно изпитах болезнено усещане за нещо едновременно много близко и почти безвъзвратно загубено.
Не мога да не цитирам непреднамерно и много искрено (убеден съм и в 2те) изказване на нашия прекрасен домакин:
"Прилеп е много чис' град. Нема цигани, нема албанци, нема бугари .."

Колкото и тъжно да ми стана, това според мен обяснява много неща.

Все пак имам усещане, че един прекрасен ден, след 10-20 години ще станем отново една държава.

За закона "Ванко 1" - едно закъсняло мнение

Още съм бесен на тази тема.
Едно най-сърдечно пожелание към политиците, които внесоха, гласуваха и/или проспаха въпросният закон:

Пожелавам ви най-искрено, нека вашите деца, внуци и правнуци да проституират за Ванко 1!


И още нещо. Ще перефразирам една крилата фраза:
Само тая гнус да беше направил сегашният парламент - само тя стига.
Поне на мен.

Само припомням този невероятен материал

Един превод на жена ми.
Смятам, че това трябва да се учи в училище.

За пиратството - една моя статия от миналата година

Електронното пиратство на материали с неуредени авторски права в България

Как се става пират и ще открием ли топлата вода.

Медийното отразяване на тазгодишните мерки за борба с нарушаването на интелектуалната собственост в България беше особено старателно. Добре е, че се борим да бъдем законова държава. Нека обаче проследим какво точно се случва и как любимия на всички Интернет, съвсем невинен, е на път да стане нарицателно за пиратство.

Кой е виновен?

Преди да разледам какво точно се случва ще назова виновника за всичко. Това са съвременните технологии. Не вярвам, че ще ги спрем или отменим употребата им за да решим въпроса с авторските права, но нека първо разберем две понятия от новините - що е то квартален лан и

Как става чудото – обикновен български тийнейджър се превръща в престъпник, нарушаващ авторските права?

Взимаме за пример двама измислени съседи от български жилищен комплекс - осмокласниците Иван и Гошо. Загрижените за бъдещето на децата си родители са купили и на двамата по един персонален компютър. Те дори са платили по двеста лева допълнително за да бъдат тези компютри с лицензиран софтуер за да са изрядни пред законите.

В компютрите на Иван и Гошо има и мрежови карти за по пет лева всяка, защото продавачите горещо са ги посъветвали да си вземат мрежови карти за да могат компютрите им да се свързват в мрежа.

Иван и Гошо веднага решават, че би било прекрасно да свържат своите компютри един с друг за да могат да си обменят файлове. Събират по 10лв, купуват мрежов кабел, прокарват го между апартаментите и свързват компютрите си. Със съвременните компютри и операционни системи всичко става буквално за секунди. И двамата са много доволни защото вече могат да си обменят данни (примерно снимките с цифров апарат от ваканцията) с огромна скорост.

Семейството на Иван има семейна фонотека - CDта с лицензни копия на албуми. Понеже има нов mp3 плейър в семейната кола, бащата помолва компютърно грамотния си син да му прекодира музиката от CD колекцията в mp3 формат за да не вози десетки CD-та в колата си. Естествено Иван с гордост изпълнява задачата – намира подходящ софтуер и в резултат на компютъра му се появява копие на фонотеката в mp3 формат.

До тук схема всичко е напълно законно – потребителят закупил законно материали с авторски права има право да прави копия за лична употреба. Ако не беше така никой не би се обзавел с продаваните навсякъде mp3 плейъри, за които просто не би могъл да намери съответно кодирана музика.

Гошо, който има достъп до компютъра на съседа си Иван решава да „дръпне“ една песен, защото иска да я чуе през колонките на компютъра си. След едно щракване на мишката няколко секунди по късно той я има на своя компютър.

И така – вече станахме свидетели на престъпление и имаме престъпник!

Гошо трябва да се ослуша, защото има вероятност входната врата да изхвърчи с пантите и да нахлуе НСБОП. Той току-що е извършил престъпление – качил е на компютъра си материал без да заплатил на притежателите на авторските права – компанията издател на CD-то от което е направено копието. Оказва се, че киберпрестъпник се става лесно и за броени секунди без да е необходимо филмовото часове на ред чаткане по клавиатурата с ясното съзнание, че влизате в главния компютър на Пентагона.

За щастие главният прокурор ни успокои, че за сега крайни потребители няма да бъдат преследвани. Да продължим тогава и да видим

Как се става разпространител на материали без платени авторски права.

Иван вече е в девети клас и е спечелил уважението на съучениците си, като „разбирач на компютрите“. И други техни съседи са купили на децата си компютри а Иван е свързал и тях в мрежата на блока. Всеки иска да качи нещо интересно на компютъра си – нова игра, нов филм или музика. Благодарение на висящите пред фасадата на блока кабели децата си разменят игри и филми със същия ентусиазъм, с който предшествениците им са си разменяли картинки от дъвки. Основен източник на „материалите с неуредени авторски права“ е Иван. Той е наел DSL линия и благодарение на нарастналите си познания е пуснал истинска интернет свързаност на компютрите в блока. Понеже родителите му не могат да си позволят да плащат месечната такса за тази свързаност всички участници в мрежата, която междувременно е прехвърлила кабел и до съседния блок плащат по 10лв месечно на Иван. Така хем се покрива разхода за връзката към интернет, хем остава и някой лев за деветокласника за да може да събере пари за втори харддиск в компютъра си. Има само един проблем. Връзката между компютрите в блока е десетки или стотици пъти по-бърза от връзката с българското и международното интернет пространство. За да преодолее този проблем Иван всяка нощ тегли от стотиците хиляди споделени (без заплатени авторски права) в световния интернет филми, музика и игри и ги трупа на своя компютър за да могат съседите му след това да ги изтеглят от него за броени минути. В последствие със събраните допълнително пари Иван купува отделен компютър, само за складиране на такива файлове и в 10ти клас броят на клиентите му заедно с тези от околните блокове вече е 50тина души.

Така се ражда един съвременен технологичен феномен, споменаван често напоследък от медиите, т.нар. квартален лан. Иван може и да не е ученик а безработен компютърен ентусиаст или запълващ свободното си време, недоволен от заплатата си служител. Това не променя същността на съвременния модел за достъп до интернет в България.

По неофициални данни над 50% от домашните интернет потребители в България са потребители именно на такива квартални ланове.

Какъв е ефекта от кварталните ланове?

От една страна за символична цена всички получават достъп до необятната енциклопедия, наречена Интернет, както и (съвсем незаконно в повечето случаи) до най-новите програми, игри, филми, музика. В България в 21ви век няма по-евтин и достъпен начин да превърнете домашен компютър, купен за 100лв на старо в източник до информация за всичко, за което бихте пожелали да се образовате или просто да за повишите общата си култура.

От друга страна Иван неволно не се е превърнал в злостен нарушител на Закона за авторското право, защото вече не е прост потребител а е станал разпространител на незаконно съдържание. Става дума за същото това съдържание, за което правоносителите справедливо очакват възвръщаемост на разходите по създаването му.

Печели ли Иван от незаконното съдържание? Формално да. Реално – само джобни пари. Продава ли го? Не. Той продава достъп до интернет на своите съседи. В такъв случай даже и за нарушител като него не пасва „продавач на незаконно съдържание“, което е на път да стане дефиниция за обекта на репресивните мерки.

Какво може да се направи?

Няколкостотин ивановци могат да бъде арестувани и съдени за действията си. Съдебната ни система е бавна и няма почти никакъв опит в доказване на такъв род престъпления. В резултат най-вероятно част от ивановците ще получат условните си присъди а съседите ще загубят евтиния си достъп до интернет. Ще ограничи ли такава акция незаконното съдържание в българското интернет пространство? Може би. Ще реши ли проблема? Категорично не.

Но да оставим примера с кварталния лан и да разберем как в същност стигат потребителите до златната ябълка?

В момента начините за достигане до материали с неуредени авторски права през интернет са три:

• „депа“ за такова съдържание, като разгледаното в горния пример. При тях създателите им целенасочено „зареждат“ с най-търсените заглавия компютърни конфигурации а потребителите могат само да изтеглят от тях каквото пожелаят.

• хостинг сървъри – това е законно съществуваща по цял свят услуга, при която клиента получава безплатно или срещу заплащане определено пространство, където може да разполага свои материали (файлове), уеб сайтове и пр.

• peer-to-peer системи (между които е често цитирания на последък Торент). При тях всеки потребител може да споделя избрана от него част от съдържанието на своя компютър на практика с целия свят.

„Депата“ са безспорно незаконни и подлежат на санкции от компетентните власти.

Хостинг сървърите обикновено съдържат огромното количество динамично променяща се информация. Контролът върху съдържанието е проблематичен и предполага достатъчно ниво на съзнателност на потребителите, които качват информацията. В българските условия с известни успехи работи взаимодействие между собствениците на хостинг сървъри и правоносителите, които периодично изискват заличаване на информация с неуредени авторски права.

Peer-to-peer системите са кошмарът на правоносителите по цял свят. Контролът е изключително труден и именно те са тези, чието побеждаване не се вижда на хоризонта. В момента, в който се постигне известен контрол над някоя от тях се появява нова, която е имунизирана към всякакъв контрол, дори само на трафика, който заплашва да задръсти интернет комуникациите.

Да се върнем към виновника.

Преди години много от нас копираха любимата си музика от плоча или магнитна лента. Процесът беше бавен и се губеше част от качеството, но поне никой не повдигаше въпроса за това, че в такъв момент правоносителя остава излъган и не получава полагащата му се печалба, което и тогава беше факт. В края на 20ти век обаче технологиите с една ръка дадоха криле на творците а с другата отнеха част от печалбите им.

В наши дни за броени секунди могат да бъдат изкопирани цели дискографии без да се изгуби нито един тон от звученето им. Същите технологии, които позволиха един албум да бъде записан и обработен за 10 пъти по-малко време позволиха на потребителите да го размножат в милион екземпляра за броени дни.

Никой обаче не призовава да забраним цифорвия запис докато се чуват гласове едва ли не за разправа с достъпа до интернет или поне със злодеите - квартални ланове в частност.

Т.нар. „ланове“ и въобще достъпът до интернет не са нищо повече от средство до достигане до информация. Казват, че информацията е една от най-голямата ценности в съвременното общество. Начинът по който този достъп ще бъде използван е оставен в ръцете на милоните му ползватели. Оказа се, че достъпът до интернет води до неподозирани отговорности, не по-малки от управлението на автомобил или боравенето с оръжие. Неправилната употреба на интернет може да бъде не по-малко опасна както за разпространителите, така и за потребителите на информацията в него. Не напразно се изписа много за детска порнография, терористични материали, пропаганда на секти и др. Въпреки всичко, колкото е невероятно да забраним автомобилите, защото могат да превозват бомби, да ги управляват престъпници или да бъдат прегазени хора с тях толкова е невероятно да асоциираме интернет с пиратското съдържание, което може да се обменя, чрез него.

В този контекст, ако изключим „депата“ е напълно неадекватно и да се асоциира наличието на peer-to-peer или хостинг услуги с използването им за трансфер на материали с неуредени авторските права. Потребителите са тези, които решават какво да обменят между себе си или да качват на хостинг сайтовете.

Не можем да се надяваме, че по в следствие на репресивни мерки българските потребители на интернет ще започнат да спазват Закона за авторските права. То е все едно да се надяваме, че след поредната акция на КАТ всички български шофьори внезапно ще започнат стриктно да спазват правилата за движение. Нужна е промяна в мисленето и манталитета, която е възможна, но не настъпва изведнъж. Ако мерките срещу незаконното съдържание (както и за реда по пътищата) престанат да бъдат кампанийни вероятността да получим трайни резултати в обозримо бъдеще ще нарастне значително.

Как да контролираме съдържанието?

Съществува такъв начин. Естествено не може да става дума за пълен контрол. Необходимо е специалисти на щат в компетентен държавен орган или, както се случва в момента - наети от правоносителите да бъдат натоварени със следене на основните български peer-to-peer тракери и хостинг сайтове. При установяване наличие на материали с неуредени авторски права притежателите на адресното пространство, в което с намират тези материали трябва да бъдат официално уведомявани. Те от своя страна трябва да уведомяват притежателите на съответните материали и да ги задължават да ги премахват.

Репресивни мерки са допустими само в особено тежки случаи на регистрирана директна продажба на пиратски материали, при наличие на особено голямо количество пиратски материали и когато собствениците на адресното пространство или лицата предоставили за публичен достъп материалите отказват да съдействат на оторизираните органи.

Какво да правят ощетените?

Освен да твърдят, че положението е безнадеждно и да сезират всички възможни инстанции могат да направят нещо много логично – да създадат интернет сайтове, от които да може да се изтегли съвсем законно, срещу минимално заплащане съответната продукция. От досегашните срещи между правоносители , доставчици на интернет и държавни органи пролича, че българските правоносители освен репресивни мерки очакват някой друг да направи такава услуга, след което те на готово да започнат да получават основната част от евентуалните приходи. Тази позиция е много погрешна и няма да доведе до придвижване на това решение в близко време. Със сигурност това е много по-времеемко и неблагодарно мероприятие от организирането на няколко пресконференции годишно, но само така пътят може да бъде очертан. Неудържимо отминава времето, когато желаещия да слуша най-новата музика или да гледа любимите си филми ще може да отдели време да отиде до най-близкия музикален магазин или видеотека вместо застанал по пантофи пред домашния си компютър да изтегли от интернет всичко необходимо за броени минути. Ако при тази тенденция на среща на желаещите не застанат подготвени от правоносителите сайтове със законно съдържание потребителите се оказват подтикнати да търсят незаконно такова. Системна работа, водеща до постепенно намаляване количеството на незаконните материали в българското интернет пространство, съчетана с наличието на алтернативни сайтове със законно съдържание е единствената реална алтернатива за българския интернет потребител.

В заключение.

Битката с нелегалното съдържание е много трудна и до сега в световен мащаб няма окончателна победа. Такава няма и да има. Наивни са тези, които мислят, че е възможен пълен контрол на милиардите единици информация, обменящи се ежесекундно в световен мащаб, особено при буквално ежечасно нарастващите скорости и брой потребители. При разумно и систематично водена кампания обаче, включваща разяснения кое е законно и кое - не, компетентен контрол на съдържанието, предлагане на алтернативни законни източници на съдържание и повишаваща се платежоспособност на населението (на което всички толкова много се надяваме) има много добри изгледи за постепенно ограничаване на нелегалното съдържание в българското интернет пространство.

Боян Икономов

София, май 2006г.

Старт

Поемам риска това да остане пръв и последен постинг.
Изкусително е много хора да четат съжденията ти.
Обаче е опасно.
Ще поживеем ще видим дали щего бъде моят блог.