"Вие сте избрани между 100 000 и печелите .."

Отдавна се каня да опиша една проложена върху мен маркетингова хватка, която запомних като маркетингов еквивалент на хвръляне през рамо в борбата, която преживях миналата година.

Започна се с получаване по пощата на честитка от горния вид (вж. заглавието бел.ред.). Вътре беше учтиво пояснено, че приносителят на това писмо печели прекрасна награда (май се споменаваше екскурзия) и за подробности трябва да се обади на някакъв телефон. Следвайки вродената си скептичност към случайно (и нетърсено) печелене на награди веднага се приготвих да изхвърля картончето, но внезапно на страната на фирмата изпращач (CMC или нещо от сорта) започна да играе майка ми. Нейното усещане, за разлика от моето беше, че проигравам шанса на живота си. Може би в следствие на характерната за зодоията и (овен) упоритост и след няколкоседмично дуднене бях надвит. Оказа се, че задължително със своя партньор (жена ми) трябва да отидем на промоционално презентация на нещо си, присъствието на което било единствената цена да получим наградата си.

Насрочената среща беше зимна вечер от 19ч. Качихме се в офиса на въпросната фирма, намиращ се в чисто нова сграда. Задължителното проучване в интернет единствено ми показа, че фирмата е със седалище в Сърбия и май се занимава с туризъм, нищо повече. Посрещнаха ни младежи и девойки, които ни настаниха в нещо като голям хол, обзаведен с 5-6 масички, като за кафене. Всяка двойка беше настанена на отделна маса и към нея беше прикрепен служител на фирмата. На нас се падна симпатично момче на около 20г, което основно разказваше за впечатленията си от студентски бригади в чужбина. Основната цел, според мен, на тези младежи беше да ни е неудобно пред тях да си разясняваме един на друг с жена ми психолочическите номера, които ще ни приложат.
В един момент тържествено се появи главното действащо лице - облечен в костюм, сравнително представителен сърбин, говорещ много добър български. През един видео проектор на стената се завъртяха златни плажове, лукозни хотели пр. хубавини, като междувременно имаше "забавни" въпроси от рода "колко си мислите, че струва това", "познайте какъв процент от вас ще си купят такава почивка?" и пр. Разбра се, че това дето ще ни продават е "2 седмици в годината право за ползване на супер луксозен апартамент с кухня" и се намира в ... Доминиканската република. Голямата далавера била в това, че срещу скромно заплащане може да пратиш там някой друг пък ти да ходиш на почивка, ползвайки откупеното от негово право в друг такъв апартамент, примерно на Хаваите.
На мен 100км от София ми се виждат далече за вила а тия образи ми предлагат нещо на 5 000 .. След края на презентацията трябваше да обсъдим златните плажове с нашия компаньон и да пишем на едни листа впечатления и въпроси. Тъй като от началото на мероприятатието вече бяха минали повече от два часа с жена ми започнахме да проявяваме признаци на отегчение.
След "обсъждането" на красотите имаше разглеждане каталози на RCI (да, в крайна сметка за препродаване услугите на тази организация става дума). Времето премина основно в разкази на домакина ни на тема "що е то да си студент на бригада в Щатите".

Последва лирично отклонение - на тема "издържахте до тук - да ви дадем печалбите". Печалбата била едноседмично настаняване, само спане, без нищо друго, в луксозна база на RCI. Конкретно нашата награда (само за нашата група била), много хитро, се оказа .. на о-в Тенерифе, Канарски острови, Испания. Трябваше да има бурни аплодисменти, но такива не последваха. Връчиха ни по едно картонче, удостоверяващо печалбата, която можем да заявим и ползваме в едногодишен срок.
Защо е хитро ли? Защото ако извадиш пари да се добереш до там и да си плащаш храната сигурно ще си подходящ за дооблъчване на място. За дооблъчването на място никой не спомена нито дума, но ще стане дума по-долу.
След още половин час дойде сюблимният момент да ни известят колко струва това удоволствие (вече се молех на всички светии най-после да ни пуснат да си ходим по живо по здраво). След още 10 мин разтакаване с "познайте, ама не, наистина познайте колко струва" имаше и (нааай после) оферта - 5 000 евро. Последваха разяснения в смисъл "това е еднократна оферта, това струва мнооого повече в същност, ама щото сте ни мнооого симпатични" и пр., което на фона на високата степен на отегчение не ме развълнува никак. Следващият ход беше не по-малко елементарен - "имате ли толкова пари? ако не - махайте се тогава от тука бедняци с бедняци".
Е - махнахме се с въздишка на облекчение - часът беше минал 23.

Историята обче има продължение.
Така се случи, че станахме кумове на наши приятели и те избраха Канарите за медения си месец (10тина дни) и ни поканиха с тях в ... база на RCI на о-в Тенерифе. Веднага ми прищрака, че това съм го чувал някъде, в една тричасова маркетингова атака. Обадих се и потвърдих присъствие в спечеления хотел за да видя какво за какво точно изтърпях целия зор.
Стана така, че от почивката ни на Тенерифе бяха останали 3 дни, когато дойде датата, за която бяха запазили апартамент. Имаше контролни обаждания наистина ли ще дойдем и пр., които в деня, в който трябваше да се настаним зачестиха. По телефона ме известиха, че в наша чест има приготвена сангрия (разхладителна напитка с вино и плодове), чакали ни с нетърпение и .. за духов оркестър не казаха.
Eто - с жена ми паркираме пред добре изглеждащ курортен комплекс с голям басейн и бар в средата, в южната част на острова. Посрещна ни тъмнокоса красавица (българка), която на бързо ми обясни, че от предстоящите седем дни трябва да отделим един за ... облъчване (ПАК презентации). След изключителния жест от тяхна страна с това безплатно настаняване това било най-малкото, което можем да направим за тях. Тричасовия гърч в София явно беше забравен. Освен че цените на всичко в тази част на острова бяха драстично по-високи реших, че да изгубим още един цял ден и то на място, където сме отишли да почиваме е прекалено. За това поставих въпроса ако остаенем само 3 дни, които ни остават до полета обратно, ще можем ли да си спестим това мероприятие. Девойката притеснена отиде "да пита шефа" и се върна с очаквания отговор "не може", след което отидохме на плаж и си тръгнахме за нашия хотел.

Така приключи историята с "голямата печалба"

Моите изводи от историята са следните:
Директния маркетинг е добър, но за българи май не работи по същия начин.
Лоша идея е да оставиш в ръцете на "благодетели", за които не знаеш какво ще искат в замяне на благодеянията си.

Надявам се тази история да помогне на следващи "печеливши". Аз поне много търсех подобна публикация, докато се мъчех да разбера за какво става дума.