За UniBG

Мярнах постинг в Деляновия блог та се подсетих..

Доста време мина откакто спрях да участвам в управлението на UniBG IRC мрежата и ми се струва, че вече мога достатъчно обективно да разказвам впечатления.

Наистина навлязох случайно в управлението на мрежата по "вина" на Делян, който ме кандардиса да пусна irc сървър в Техно-линк.
Повече от година след като пуснах irc.techno-link.com не се случи нищо интересно. По едно време се появи някакво лице с името Борис Павлов да настоява за нещо, не помня какво, и май това беше всичко свързано с управлението по това време.
Също по това време ми хрумна да организирам една среща на интернет администраторите, на която да се запознаем на живо, да пием кой каквото пие и пр, като идеята ми беше срещата да стане традиционна и да бъде всеки последен четвъртък (по-лесно се намират места в кръчмите) от месеца.
Организирах първата такава среща в една кръчма на Солни пазар, на която дойдоха Стефчо от Орбител, Ясен от Метро и да пукна ако помня дали кандардисах Делян и още кой дойде (поне 7-8 души се събрахме), но връзка с irc определено нямаше. В последствие се оказа, че нашего брата сисадминското войнство не го влече особено обществения живот и от тази поредица да имаше най-много още 1-2 срещи.

За сметка на това явно irc делата се оказаха много по-обединяващи масите, в следствие на което тези срещи се трансформираха в известните сред някои стари irc деятели всекичетвъртъчни "биринги" в бирария "Чудомир". Горе-долу тогава взе да става интересно, защото се беше пооформило новото irc мини общество с миниподаници и миниуправници (разбирай миниполитици). Аз поне го възприех така и се заинтригувах сериозно от експреимента.

Казвал съм го много пъти, но пак ще повторя - бълграската irc общност беше изключително интересен експериментален модел за правене на политика сред израстващото поколение българи. Ако някой някога се е опитвал да си обясни защо ние българите не успяваме да се организираме и да вършим нещо по достатъчно рационален начин нека просто влезе за няколко часа в UniBG и ще разбере много ясно защо е така.
Ако пък се зачуди защо политиците са толкова мразени и презряни едновременно, както и къде точно се разбиват добрите намерения нека получи за един месец власт в UniBG. За мен поне моделът работи безпогрешно точно и съм убеден, че на тази база може да бъде написан докторат по социология, базиран на съпоставянето на българското общество и представителната извадка от него, наречена UniBG.

Като получа по-голямо вдъхновение за писане ще понапиша още това-онова за онези 2-3 години, през които се оказах ненадейно в роля на irc "политик".

P.S.
Деляне, как успяваш да се мобилиризираш да пишеш толова много бе?

За Евровизия 2007

С изключително удоволствие гледах снощи финалите на Евровизия.
Ще кажете "Какво толкова".
Ами никак не е малко.

За първи път от много години виждам как ние, българите сме направили (хайде да кажем в кулутрен план да не става прекалено песимистично) международна изява, която мога да гледам без да се срамувам и нервно да сменям каналите, защото ми е неудобно какво (пак) ще си помислят за нас.
Песента ни беше хубава, и аз, човекът който за нищо на света не би пратил SMS за каквото и да е гласуване направих изключение за нея по време на конкурса в БНТ.
Представихме се много добре и хората го оцениха.
Участниците ни нямаха вид на взели си отпуск служители от публичен дом, нито приличаха на тъмни балкански субекти (от тия дето гастролират из европейските столици и кротко бъркат по джобовете на хората).
На фона на други стотина повече или по-малко грозни прояви направихме една добра в очите на стопаните на Европа, в чиито заден двор сме пуснати да пасем по неясни за мен причини.

С удоволствие наблюдавах и друг феномен.
По време на гласуването човек, макар и отчасти запознат с историята на междудържавните отношения в Евроа можеше много ясно да отличи:
- в кои държави има голяма общност от друга европейска държава (като турците в Германия)
- кои държави са бивши парчета от едно цяло (бивишите съветски и югославски републики)
- кои съседи са в добри отношения (примерно финските народи и както се оказа - ние с гърците)

С огромен интерес наблюдавах взаимодйствието между нациите в региона и си дадох сметка за доста неща. Едно от тях е, че шанса на държава, като България да спечели Евровизия е минимален, но съществува. Просто трябва да създадем (и изберем) наистина изключтелна песен.
Дано сме достатъчно разумни да не допускаме разни каффета да ни мътят водата в идните години.