София - Масо Корто и назад - 19-27 януари 2008г

Нещо като пътепис на тема българи се мотат из Европа през 2008ма.

Изходните параметри: 4ма колеги (компютърджии), колата ми (хонда акорд), маршрут: София - Белград - Загреб - Любляна - Болцано - Масо Корто (- Сейнт Мориц) и обратно, цел - малък високопланински ски курорт в италианските Алпи, престой 20-27.01.2008

Подготовката (никъде не мърдам без предварителна подготовка): нови зимни гуми, международен анекс към каското, международни книжка и талон заради Сърбия и Хърватска (хвърчащи картончета, напечатани за 5 мин на пишеща машина с СБА), здравни застраховки и пр. глупости, които ми отнеха доста часове мотане из задръстеното движение на София. Печатах маршрути, теглих GPS карти и какво ли още не, като естествено по-голяма част от нещата се оказаха излишни. Това, което не се сетих да направя а се оказа много нужно беше да извадя от интернет курсовете на валутите в не-евросаните държави, през които минаваме.

Пътуването наистина ме изненада приятно. Сумарно на всички граници стояхме не по-вече от 10-15 мин. Препоръчаният ни хотел "Конго" в Словения се оказа с доста надебелени цени спрямо посочените в интернет, в следствие на което се озовахме в мотел "Крек" съвсем близо до Словенско-Австрийската граница. Въпросният мотел беше перфектно чист и уреден. Телевизията беше IPTV, само от безплатния им безжичен интернет не можахме да се възползваме по някаква причина. Препоръчвам този мотел на всички, които минават австрийско-словенската граница през Караванкен тунел и не считат взимането на пътя за/от България на екс за въпрос на чест.
90% от маршрута ни минаваше по магистрали, които ако не перфектни бяха повече от поносими и позволиха постигната за целия път средна скорост от 100км/ч. Проблеми с пътни власти не сме имали никъде. Бензина навсякъде е по-скъп от нашия, но най-изгоден сякаш беше в Швейцария, макар че не съм правил точни сметки. Средният разход на двулитровия двигател на колата ми излезе 9.2л/100км с 4те човека, 60-70 кг багаж и 2 чифта ски на покрива. И да не забравя - да живеят GPS навигационните устройства! Спестиха ни доста разправии по пътя, особено когато се налагаше да се оправяме в големи градове.

Масо Корто (Курцрас по местному) е наистина много малък и спретнат високопланински ски курорт, намиращ се в долината Сеналес, в италианската област "Южен Тирол", на около 70км от областния център Болцано и на практика на границата с Австрия. На надморска височина 2040м се намират 4-5 хотелчета с обособен център с магазинчета и няколко заведения. На 50м от хотелите тръгва кабинков лифт, от особения алпийски тип, който за 6 мин качва до 80 човека на височина 3300м, където започват повечето ски писти. Курорта се оказа завладян от поляци, които съставляваха около 40% от почиващите и, поне в нашия хотел, 100% от персонала.
Оказа се, че в тази област, която уж се води италианска просто не живеят италианци. Местните хора, освен че живеят в типично немски алпийски села говорят помежду си на немски и носят немски имена. Всички пътни знаци, табелки, надписи в магазини са дублирани на немски и италиански, като първия надпис по-често е на немски.

Околността отговаряше напълно на представата ми за алпийски курорт. От горната станция на кабинковия лифт, на 3300м се открива невероятна гледка към безкрайни алпийски върхове във всички посоки. Съвсем наблизо се намира историческият глетчер, в който е намерен Йоци, човекът замръзнал в планината преди 5000г. На него са посветени местни музеи и безброй сувенири, от които не се (нито музеите, нито сувенирите) възползвахме.
Още преди да заминем с влюбих в една хижа в района, гледайки я на една уеб камера. Първата ми работа, когато се качихме в планината беше да я посетя. Хижа "Бела Виста" (2845м) (забравих немското и название, "красива гледка" на немски) надмина всичките ми очаквания. Никога не съм виждал по-спретната и същевременно уредена и поддържана с любов хижа. Интернационалният екип от местни, холандски и пр. момичета и момчета създава впечатление, че с истинско удоволствие върши работата си. Понеже мъдрите хора казват "ако искате да разберете истината за една къща погледнете тоалетната" мога да кажа, че собствениците на най-тузарските заведения в София биха позеленели, като видят тоалетната на тази хижа, високо в планината. Всеки ден по обяд огромно количество скиори се събираха на огромната слънчевата тераса да обядват току-що сготвените вкусотии, на съвсем прилични цени между впрочем. Особеност на хижата е, че за туристи без ски е много трудно достижима през зимата - изисква поне 3 часа бъхтене с пресичане на ски писти. Изобщо опитах да се разходя без ски из високопланинската част на курорта и открих, че има сериозна дискриминация - без ски не пускат на повечето лифтове.

Общо около 30те км. ски писти, естествено, бяха поддържани в перфектно състояние. По-същественото е, че нито един път, било то в делник или в празник, не се наложи да чакаме за лифт или влек повече от 5 мин. Там намерих и отдавна мечтаната широка близо 1км писта, където можеш да се спускаш без притеснение какво или кой ще те изненада зад завоя.

Разходката до Швейцария остави смесени чувства в мен. Първо радостта ни, че ще минем през красивия проход "Стелвио" се оказа кратка, защото през зимата явно е затворен. След това, на миниатюрния граничен пункт на влизане в Швейцария бяха страшно неприятно изненадани да видят българи. Преминаването ни струваше около 20мин стоене в една отбивка под зоркия поглед на швейцарските митничари, докато всичките ни документи се проверяваха в Интерпол.
Въпреки, че избрахме супер слънчев и бистър ден явно очакванията ми са били прекалено големи, защото колкото и чисто и подредено да беше все ми се струваше, че не е ДОСТАТЪЧНО чисто и подредено, така както си го представях. Допълнително ме изненада недобре почистеният път през прохода, през който минахме. Разбира се недобре по мои си критерии - вместо асфалт имаше добре утъпкан сняг. Ако български проход е почистен така всички ще свалим смирено шапки. Следващото ми особено мнение е за един селски бензинджия с вид на зевзек. Когато разбра, че сме българи отказа да приеме плащане в евра и през цялото време ни гледаше присмехулно-опасателно, все едно сме стадо забавни чукчи.
Прочутият Сейнт Мориц също не можа да ме порази с нищо. Вървят по улиците коли за по 100 000 пари, пак нещо недопочистен ми се видя и над езерото и града непрекъснато бръмчаха и фучаха някакви рент-а-самолети (явно това е хит в момента).
Така се разочаровах, че не мирясах докато не отидохме в едно истинско алпийско село - село Гуарда, където най-после се поуспокоих - това беше Швейцария, както си я представях. Оказа се, че то е и туристическа забележителност, но истински се зарадвах, когато (най-после) случен минувач ме поздрави на пътя. Така били правели в Швейцария ..

Един месец по-късно мога да кажа, че изживяването беше много приятно. Ако не броим швейцарците, които, според мен, са медийно подковани срещнахме нормално отношение, приятни и дружелюбни хора. Европата става все по-глобализирана, така де, оказа се, че шефът на любимата ми хижа ходи на ски .. в Банско.

И на края, колкото и банално да прозвучи, чувствам се маалко повече европеец след тази разходка. Е, не много.